Иначе в други новини:

Тя си я поръча сама.

Това всичко възникна след разговора за моята апатия. И след като аз нищо не разбрах, и нещо не ме интересуваше кво другите мислят, се прибрах и си взех още една бира.

Не ме интересува.

След сватбата на, което аз наричам леля, а всъщност една от най-яките булки на този век, майка ми ми каза, да — цитирам: “престани да пиеш твърди алкохоли” аз се почувствах повече апатия от всякога, реших че проблема не е само в мен, ами и в това, което говорят другите.

Ами разбир се, че на нищо не ви учат. Разбира се че не ги интересува. Но това е същото усилие, което Вие сте положили за да бъдете на това място. Колко усилие полагате през един семестър. Колко очаквате обратно. Съжалявам, че преподавателите не са безвъзвратно използваеми и че пътуването на стоп не винаги е безопасно. Аз не бих качил стопаджии.

Това всъщност не ме интересува.

Този блог, не ме интересува.

Иринка, благодаря за кафеварката.

Замислих се какво правя аз в този момент. Пиех бира в морската на една от двете пейки останали на алеята срещу морето. Някакъв изключително скучен тип, който явно харесва теодора, разправяше как дал 30лв на ченгетата, защото направил ‘адското нарушение’. Изпреварил по непрекъсната линия. Wish away nightmare.

Сега.. явно е 1 и половина сутринта и явно супер много вали навън. Има светкавици и последната се чу.. много.

Този пост е за ири. Не че един мой пост е нещо особенно, но не успях да го направя някак си уникален както мАртин като и благодари за обаждането на nick cave. Преди много време.

There’s need for you to say you’re sorry. Вчера видях ирина, според която тя присъства в постовете ми. Имаше конкретен тип постове, които тя се посочи, но забравих кои. За това нека ги наречем ‘всички’. И ха! Нищо не присъства в постовете ми, защото постове не съществуват. Те са нещото, което хората като прочетат забравят след малко. Също както тоалетните на Георги Господинов. Всички знаят за тях, но никой не говори за това. Сега и хората ще намират блога ми, дори и с Г. Г. (няма да го напиша два пъти, за да не стане по-лесно).

Имах куп неща, през последните дни, които исках да напиша, но никога не се чувствах достатъчно.. може би нетрезвен за да ги напиша. Имаше истории раззни. с Катя си говорихме за  как спуках гума като ходихме до метро и как пантофите, които тя си купи от там още са здрави.

Всички ще ходим и ще се връщаме от/до софия и няма да съжаляваме за това. Щех да работя това лято, но мисля че нещата, които ще се случват няма да ми позволят. Сестра ми ще иска, мъжа и да кара моята кола от софия до бургас. Което малко ме изнервя. Не знам защо. Може би, защото колата е моя. Това ми напомня на ‘нали няма да умрем сега’, като веднъж ходих от Весо до студентски и карах някви хора. Не съм сигурен, кое кара хората да се страхуват от шофьорите си. Може би е манталитет и някъв вид недоверие и простащина.Това е като ходихме до софия с весо и ирта и весовата майка ми наговори някви работи, които си мислех че до 5ти клас съм преживял. После иртовата майка щеше да ми говори, но вече валеше много дъжд.

Не знам защо пиша. Спи ми се.

Сега си лягам.

Сега пробвам с една бира дали няма да се разсъня.

Защо хората чуват странно гласовете си на запис. Всъщност толкова гадни колкото на записа ли са или са такива каквито си ги чуваме сами, докато говорим. Или просто хората, когато знаят че ги записват звучат тъпо.

На вторят ред на този пост спря тока. Или поне си мислех, че е спрял тока докато не излязох в коридора. А там имаше ток. Първото нещо, което ми мина през ума е, че е паднал бушона. После светнах лампата в моята стая. И светеше. След това си помислих, че може да има два бушона за моята стая, но кой ще слага два бушона на спалня? После се сетих за разговора с ирина, която щяла да пробва дали има ток със сешоар. И моят не е скъп. Но в крайна сметка имаше ток в контакта. Помислих си, че разклонителя е повреден (за 3ти път), но какво се оказва. Аз докато съм местил стола, разбираш ли, съм дръпнал кабела от малкия разклонител, в който е вкючен големия. Ха!

Наздраве.

Днес този вид градоустройство показа целия си блясък и то само докато отивах на училище. Сега ‘тайният път’ покрай зоологическата градина, явно е толкова таен, че са решили да построят БЛОК на негово място. БЛОК! Има гигантска поне 4 метрова дупка посредата на пътя. Но не се притеснявайте, защото има заобиколен път, за който ти трябва оф-роудър. Или поне 4х4, не френска семейна кола с предно предаване.

Не знам строителните фирми ли са виновни за свръх грозните сгради или архитектите, но със сигурно има нещо много извратено в българското строителство. Не е като да нямаме качествени материали, защо блоковете са розови и светло сини? Кое му якото на тва. Нито пък ще бъде яко след 10 години.

Тук бях написал нещо дълго и сложно, което не звучеше добре. Но горе-долу че грешките в историята ни са определили пътя на къде ще вървим, но  въпреки това упорито се противопоставяме и на това. Няма логическо продължение това управление. Не трябва ли, след като сме се присъединили към една организация, която отваря пазара и ни дава много, много пари нещата малко по малко да стават по-добре. “Инфраструктурата” както се вика да се пооправя. Градският транспорт да се пооправя. Пътищата да са по-добре. “Магистралите” да са по-добре. С бездомните кучета да се види кво става. Всичкият резултат от европейският съюз са статистики и похарчени пари. Учителият ми по психология веднъж каза, че това е невероятна свобода. Движение на хора и стоки. Аз каквото съм видял от европейският съюз е инфлация, задръстени граници с Гърция и мръсна София. Мисля че трябва да измрат 1-2 поколения от управляващите партии за да настъпи някакъв вид ренесанс. Или да управлява някой който всъщност знае какво прави. Проблемът е, че половината парламент нямат идея какво правят. Даже повече от половината.

Тъпо, тъпо управление.

Ако това е ‘европейска столица’ аз съм трамвай. Не знам, защо все от люлин и надежда всички са горди софянци. Предпочитам си ‘провинцията’ на която по поне пътищата и са здрави, драги столичани.

Не защото нямах какво да правя. Това е корица, нали.

За мой късмет дори RSS feed-a на блога ми не работи. Но пък става адско течение в стаята ми. Вратите супер плътно се затварят и пак става течение. Даже издават някакъв звук. Чудя се кой тон ли е. Звучи като сол.. или ла бемол.. Вън гърми и събота и неделя, щяло да има тъндърсторм. Дано никой не е тъндърстрък. Пак заваля. Колко безсмислена информация е това. Всички са в София. Всички знаят колко много вали напоследък. Трябва да затворя прозореца. Заради вятъра и теченията влиза дъжд в стаята ми. Мокри някакви книги и дискове. Също така хартията ми за принтера, която е на парното. Това парно няокой го е модифицирал с реотани от чушкопек и обезвъздушител за да работи и без софийската топлофикация. Аз не бих го включил.

Мисля, че времето е добро за In Rainbows.