който мисли, че нов технически авангард е грозен да си вдигне ръката.
Monthly Archive for May, 2008
пие ми се бира
в безобразни количества
на брит поп парти.
В shoutbox-a на last.fm-a ми стои христос воскресе явно от велик ден. Bloglines са пълни с entries ама няма кой да ги чете. Дете е vlasath. katt.wtf.be е ъп. 3 точки не ми стигнаха за 4 по физика, но това вече е нахално. Учителката ми по английски в университета, попита за какво плаща данъци и едва ли не тези студенти са разход. Глупава, глупава жено. Имахме контролно по английски в едното упражнение трябваше да напишем дефиниция на хладилник, чук, парно, термометър и термостат. Честно, аз не знам какво е хладилник. Знам как изглежда, какво прави, защо го прави, знам че преди време изпаренията от фреона, който хладилниците използват са повреждали озоновия слой, но просто го използвам. Това, че учим топлотехника и че “учим” английски значи, че сме първи курс, не че разбираме от всичко, което може да затопли нещо.
В Бургас е толкова по-лесно. Има 3ма, 4ма човека с които излизаш.. и една морска. Тука има хиляда клуба, апартамента, кръчми.. и всичките ти искат парите. В студентски град примерно.. строежа! Идеално! Почти без пари (защото стана доста скъпо след инфлацията) пиеш си слушаш си яка музика и в един момент оставаш да спиш в Радо! Но това е на 10км от вкъщи. Весо живее на 1-2км но той щом не е онлайн значи е хванал експреса от 14:48 и се е прибрал прекалено късно за да си плати интерента (Извинявай весо, не прецених, че ще се връщаш чак токова късно, иначе можеше да го платя.). мАртин живее в центъра и вече не приема гости, защото трябва да разтреби преди това.
The last stop и don’t drink the water от before these crowded streetsна dave mathew’s Band не са яки също. Рапунцел и Кръш ми (освен момента в който той казва “crush me”) са яки.
Беше Георгьов ден преди два дена и излизаш в центъра срещаш познати хора, но те отиват в друга посока.. определено не те викат с тях. Ходиш по кръчми до апартамента, харчиш пари за лошо аранжирани салати в дълбоки купички, в които се чувстваш като в приказката за щъркела и жабата и се пребираш да си допиеш в голямата квартира, която всички искат. Чупиш бутилка бира, която изтърваш докато правиш място пред хладилника.
Уплатних прозорците вчера. Вече дори колите, които минават по Цар Борси III не се чуват, което значи че и студеният въздух няма да влиза, но вече е пролет-лято — няма студен въздух! Но това е само преди чертежите, физиката, механиката и всичките контролни и курсови работи другата седмица.
Може би трябва да купя друга бутилка на христо, при положение, че изпих една от неговите. хм.
The sCOOL Times е out. И дано има успех. sCOOL Kids ще е out след седмица, новият брой на Нов Технически Авангард ще трябва да излезе преди 24 май. Сесията ми започва от 2ри юни. Краят на света, ще е краят на юни. Не знам защо хората имат по 8 изпита на сесия като могат да запишат следващата година с повечето.
Повечето предмети свалят критерия си на нивото на студентите, когато стане до 3ти, 4ти път да ходиш на изпит. Но не и не и за този. Не и за изпита по физика. Там доц. Н. наистина иска да те научи на нещо. И насистина те учи на нещо, ако просто говедата от “престижните техникуми из страната” стояха и полагаха някакво усилие да винмават какво доц. Н. им говореше. Тогава светът щеше да е по-жълт и нямаше да се налага да слиза на нивото на студентите за да изрази желанието си да бъде преподавател. Какво подяволите става с това образование? “Не искаме да научим нищо, давай да пречим на всички останали”. Защо подяволите се занимавате да идвате. Може би средното образование наистина пречи. Създава навици за неоправдано присъствие. Изтъррпяваш 45те минути час, но не търпиш предмета. Защо изобщо стоиш в тези 45 минути. Може просто да стоиш вкъщи и да се занимаваш с безсмисления си живот, вместо да угорчаваш живота на тези, които се опитват да те научат на нещо, защото да, има хора, които искат да бъдат преподаватели и има хора които искат да слушат тези хора. Това е прогрес. Няма прогрес в това да носиш жълти ланци, да слушаш чалга и да караш бмв.
Това може би не беше идеалното описание. Но целият проблем е толково обширно определен и толкова строго следван от обществото ни, че не съм сигурен кое би било идеално описание.
Почти съм сигурен, но не съм проверявал, но си мисля, че в Spoon на dave mathew’s от гореспоменатия албум пее alanis morissette.
Беше хубаво. Беше по-добро от последният път. Бургас беше гостоприемен и отзивчив този път. Храната беше по-хубава. Излизанията не бяха лоши. Работата която свърших беше добра. Всичко беше много по-смислено, и мило, и добро.
Не можах да отида във Вила Вилекула, но ми казаха че сервитьорката е друга. Не можах да отида до плажа, но го видях от пейките на алеята към морето. Има ужасен прожектор, който осветява безсмисления паметник, срещу маймунските пейки. Полицията, често минава покрай маймунските пейки.
Нищо не се е променило сред хората. Всички са все същите, много от тях щасливи да те видят. Не можах да отида също и до пиано бара. Разбрах, че там са питали за мене. Съжалявам пиано бар, съжалявам хора там. Ще дойда пак. Сега тръгвам. Тръгвам и този път ми е тъжно, че заминавам. Искам да остана още. Искам. Сигурен съм, че не всичко е било добре и че не се е променило много. Сигурен съм, че няма да взема изпита по физика на 8ми. Сигурен съм и така си оставам с бирата, която Стефина ми купи преди малко.
Чао. И всичко хубаво, град. Град, който мирише странно нощем и в който можеш да се скриеш и да останеш незабелязан, дори и като има хора наоколо. Където като минеш зад ъгъла всичко е по-различно вечер. Където всяка част си е негова и на никой друг.
–
вън вали дъжд.