Monthly Archive for April, 2008

г

Никой не забелязва червеният ми пуловер. Аз поне трудно се възприемам в този пуловер, но имам странното чувство, че не го обличам за първи път (защото мисля, че е мой, а майка ми го е донесла до тука по някаква странна причина преди време). Баба ми го извади от някакъв шкав и ми го връчи, след като и се скарах, че ми е прала гащите и чорапите. Тръгвам си след около половин ден, нямаше нужда да ми пере нещата. Има голям жълт тоблерон на масата до мен — 525ckal на 100гр. А то е 200.

Ще има гости след малко. Хр. и Ма. се зарибиха по bloxorz. Тази вечер пак ще има агнешко, цял ден в кухнята ухае прекрасно. Не е от най-христянските неща, които може да направиш, но вчера също ядохме агнешко, след което ходихме на църква, след което пихме бири. Също не обикаляхме църквата, ами стояхме отвън и после си оставихме свещичките вътре. Също имаме върбови клонки на звънца в Красно Село.

На масата с децата вече дават бира.

gravatars

добри хора, използвайте gravatar-и!

hamburgers

Беше вкусно.. И само около 12лв (като кетчупът и горчицата могат да се използват повече от веднъж!). Христо беше изключително ентусиазиран.. това е вторият път.. Имаше и трети, но тогава ползвахме някви готови вакумирани пържоли и станаха толкова гадни, че вече не ми се яде такъв тип храна. Но тези са добри. Купихме си 8 кюфтета за 2,50лв като ги сплескахме и на два от сандвичите сложихме двойно месо.. Два дена след това отидох в Мак Доналдс за първи път от месец и половина и.. беше по-яко.

Continue reading ‘hamburgers’

we can do it

Това е нещо, което нина ме помоли да напиша за училищния вестник, а после ме хули, че много дълго било. Както и да е, след като никой не чете (а и няма как) the scooltimes реших да го постна тук, защото ми се стори интересно.
Continue reading ‘we can do it’

scrap

ДЕТЕ е КУЛтова не е била дете, ами деси и ми е написала коментар. Имам пришка на палеца на дясната ръка от използване на пила (не за нокти). След което варих някви каебли във вода за да меря някакво съпротивление на полупроводници и по странни формули да изчислявам разстояние на някакви забранени зони.

Оценката ми по физика излиза след час. С ирина ходихме на новата книга на Сашо Шпатов петък вечер, който пише как книгите се материализират в банани. И защото всички пак са в Бургас, харчихме пари сами. Ходихме в апартамента (да, ири, аз не бях ходил), ходихме в хамбара, но си тръгнахме бързо, ядохме нещо супер яко в чиния и в студентски. Почти не пихме алкохол.

Снощи до 3 и половина вечерта обяснявах на scooltimes staff-a в бургас кво да направят за да дадат вестника за печат и най-накрая пак няма да стане като хората. Винаги съм се удивявал от застоя в българските (бургаските) печатници. Pagemaker не става бе хора. Толкова е старо, че Adobe, даже са се отеркли от него (поне бяха, сега гледам, че пак имат страница за съпорт и го продават).

Поствам от редкацията на в-к Нов технически авангард и чакам. Чакам чакам. Доц. Николов грижовно беше оставил бележката на врата си в колко часа, ще са известни резултатите по физика. Също така със замах бе подчертано ‘Не ме безпокойте!’. Час и половина по-рано Михаил се качваше по стълбите срещу централния вход на 10ти блок. Той трескаво търсеше стаята с таблека ‘Кабинет №3′ и въобще не му минаваше през главата, че днес излизат резултатите от изпита миналата сряда. Пред кабинет номер 3 имаше много хора, изведнъж от някъде изкочи висок, на след средна възраст човек с бяла побеляла коса и тежка походка. Михаил го настигна извини се и се обърна към него: — ас. Христов, мога ли отработя това упражнението при вас?’, като връчи малко криво написаната бележка с неговия почерк и подписа на другият асистент. ‘– Да, заповядайте.’ отговри ст. ас. Христов и Михаил седна на една от опитните постановки. След него влезе цялата тълпа от не знам си кой номер група на ФКСУ. Това бяха the brightest уж студенти в университета, тъй като учат програмиране и са влезли от гимназии и с високи оценки. Това не им пречеше да говорят и да не внимават докато, ас. Христов обясняваше….

Лидия дойде, остават 15мин до излизане на оценката по физика. Оправих интервала на клавиатурата на другия компютър, защото Ц. го беше разглабяла. Вили ми писа СМС! 13мин! Със сигурно няма да излезе в два, но надеждата си остава! Няма и да съм минал, но все пак..

a new morning

Вече не издържам, искам си новият интернет скоро. Но имам чувството, че като всеки нов интернет, който си поръчам оставам на някоя забравена купчина заявки. Като се абонирах за бтк преди година, две ме бяха забавили повече от седмица, а реално цялата работа става за ден (включително да изпратят рутера по dhl). Сега случаят е подобен, защото пак събота по обед “подписах” договора и трябвало да чакам някви момчета да се появят от някъде за да прекарат кабел до вкъщи. Подписах е в кавички, защото попълних всичко останало, като егн, л.к. номер, адреси, тарифи, юзери и пароли и накрая забравих да се подпиша.

Чудя се какво ще стане? Ако няма подпис договора от двете страни следователно не е валиден. Ако не забележат, че няма подпис и ми пуснат интернет и аз си го ползвам и плащам без договор, не би трябвало да спазвам глупавите задължения като ‘да не си давам юзера и паролата’ или ‘само за един компютър’. Какво значи само за един компютър? Аз го включвам само в един компютър, даже не е точно компютър това в което го включвам, просто след този компютър има още два, три.. цитирам Весо тук ‘интернета е безплатен, а ние плащаме само за доставката’. Мога да си правя каквото си искам с интернета който получавам. Той няма търговска марка и качество и срок на годност и не се яде. Не го продавам. Просто го ползвам вкъщи на колкото си компютъра искам.

Подобен е случая с мегалан в студентски град, там нарочно ограничават интернета по начин по който пакетите стигат само до дадения компютър и те карат да плащаш по 5лв отгоре за всеки допълнителен компютър. Ами не искам да плащам по 5 лв. Чувството да не плащаш тези 5лв и да си имаш интернет ти дават някак си свободата да ползваш интернет без да си мислиш, че някой те ограничава от това. Искам колкото и компютъра да си купя да мога да си ги включа в този интернет, а не да им давам по 5лв.

Та такива работи за интернета в София. Суейд нещо не ме кефят бтв.

assassin’s creed repack

Най-накрая отговор на молитвите ми. Не съм сигурен защо, но ми харесва да си губя времето по този начин.

събота, неделя, понеделник

cry, cry baby
Понеделник е якооо. Слънчево, жълто и не ми е било лошо сутрин от половин седмица сигурно. Пак изтърваш всичко преди обед и се мотаеш докато някой, някъде може би пуска списък с присъствия. Нищо, типът е ужасен лектор и без това. В-к Нов Технически Авангард може би ще излезе с нови одежди и ще поднесе нови идей на читателите си (читателите, за които никой не знае). Както и да е, това е чак следобед. Яко е да имаш интернет, особенно след като два дена (през уикенда) си нямал! Бяхме толкова отчаяни с Христо, че пробвахме един dail-up модем, който работеше доста добре, както и номерата които успяхме да намерим, но пък връзката не беше очарователна и се отказахме. Предложих на Христо да чете книга, но той отказа.

Както и да е това беше само вчера следобед и то за малко. Мога да започна от събота, където сменяхме гума пред Метро докато всеки си имаше функция. Аз извършвах хамалско-разнасяща гума работа, Виолета вдигна колата на крик, Ирина държеше чадър и комплекта за смяна на гуми, а Катя пя Бийтълс и говори. Това мина добре, по-лошото беше, че Катя реши да изкупи всичките чехли в метро, както и че трябваше да присъствам на избирането на чорапи за 3 девойки. Ирина реши, че трябва да ме черпи за ситуацията, която винаги се създава когато тръгнем с нея някъде и така от мислене как, измислихме всички да отидем в Катя с пържоли и бяло вино.

Искам да кажа, че беше едно от най-добрите решения някога. Катя сготви страхотни леко люти пържоли, докато аз рязах домати, а Ирта, която имаше престилка начупи хляба.. Организацията беше на ниво, слушахме персийско етно, и както катя самата заяви, че е странно, никой нямаше против. Беше яко. Беше много яко. Така се наядохме, че вече не ни се ходеше на рожденния ден на Радо, където имаше стриптизьорка. Но все пак отидохме.

Изтървахме стриптизьорката, но нищо друго. Радо го описа като ‘голяма простотия’ и всички много се зарадваха да ме видят, защото бях казал, че съм в Бургас и няма да ходя. Това беше готино. Както и че видях, голяма част от класа ми. Иначе се почувствах се странно. От там от където идвахме и начина по който си прекарахме по-голямата част от вечерта, сравнена с полуголи момичета, които имат.. не знам какво е това подяволите.. онова, което момичетата които танцуват на възглвници в арабския свят, имат около гъза за да дрънчи? Както и голямото количество чалга. Не издържахме много и се прибрахме.

Имаше и много други, от сорта на как Радо би бил идеалния баща и би се оженил за Ирта и би и гледал детето и дори и да не е от него. Също и много неща, които не мога да разкажа в момента, защото вече ми е много студено, защото трябваше да вляза в банята преди време. Както и да отида на училище преди време. Излъгах (пък и нямах да му дам) дюнерджията с 10 стотинки снощи, но той нямаше против. Също, че баничките бяха студени. Това въобще не е полезна информация, но пък кое е! Джанис пее от началото на поста и вече мина един албъум, а съседите от горния етаж, които правят шумен секс са се оплакали, на хората които раздаваха ключовете за входа (да едната страна на входа вече се заключва, а другата не), че много се чувала музиката ми и да не викали полиция едно друго. Ами ако не ми бяха казали, че имат малко дете нямаше как да знам, нали? Както и да е, вие какво правихте този уикенд?

ужасно pt1

Кофти е да не наричаш нещата с истинксите им имена. Portishead например. Къде има ш? Друго кофти нещо е да спираш песните посредата, това е ужасно. Не знам кой жив човек би спрял песен посредата. Но това е нищо в сравнение с friday i’m in love, толкова ужасна и клиширана песен. Друго си е Чикаго. Лойд Уебър фор евър. И всичките му мюзикъли с него. Имаше и други ужасни неща, но започна една песен на бйорк, която ми обърка всичко.
Следва продължение..

monkey

Весо, ще уважа твоето изглеждащо като умиращ от рак последно желание със следният видео опит.
Continue reading ‘monkey’