"Не знам как издържате, ще пулудея!" и след това излезе. Това бяха първите 30 минути на мАртин в Skype. Иначе днес въпреки усилията ми да сготвя нещо (които се състояха от това да си мисля как да сготвя нещо), с Христо отидохме до Мак Доналдс. Други 30 минути, се занимавах с физика и основи на механиката. След това обяснявах на майка ми къде в старт менюто трябва да пише Microsoft Word.
Ставам в 2 следобед и си лягам в 4 през нощта, това прави че по някаква грешна часова зона спа по 10 часа на денонощие. Пия по 3 кафета другите 14 и гледам поне по 2 епизода на top gear. Страх ме е да се возя в кола, но не ме е страх да карам бързо. Гледах Витоша от бул. България днес, защото не ми се налагаше да гледам пътя. Не обичам да си спирам компютъра и да пиша на листи с големи квадратчета. Телефонът ми няма място за съобщения. Книгите стоят непрочетени и някои у мАртин.
но ти не си с мен в понеделник, само 443 страници от нещоморфозни фази на металите, диаграми и скука. Вече номера не е да се напиеш, ами да слушаш музика, която не си слушал последните четири дена. Radiohead излязоха на чело на таз седмичната класация на last.fm, последвани от the kooks. мАртин готви добре, ако има ограничен брой подправки и продукти и също така си много гладен. Лукът е гадно нещо. Освен във big n tasty-то, там той няма вкус. Зелето там също няма вкус. Чаят няма вкус. Нес кафето има ужасен вкус. Нес кафе и други четири дни от от обикновенна седмица с radiohead и друга музика, която вече съм слушал.
Значи “Джимис”, на малките пет кюшета за сладолед става, за бира не. “Хамбара” е приятно, но студено и също толкова скъпо — но за сметка на това обстановката е добра, въпреки страхът по стълбите и прогнилият под (може би за това не слагат лампи). “Дивака” в този район е прекалено известно за да си намериш място някога, а дори и така да стане ти дават шепа салата и камара пържени картофи от прегънат лист меню. Така че тук всъщност парите си ги даваш не като в родната “Вила Вилекула” да се напиеш като говедо и да викаш и пееш след това, ами да си в приятна и срината обстановка и после да разкзваш къде си бил. “Мак Доналдс” е най-ужасното нещо на земята. От мъка (и с такава) изядох един Big Tasty и някакви други тамошни гадости с поредната клетва, че няма повече да стъпя там (сега вече е документирано).. не знам какво слагат в този сос, но ако успея да сготвя нещо подобно и също толкова пържено вкъщи може би ще имам някакъв напредък с отказването (и за втори път исках да си купя сос барбекю, а казах ‘пикантент’.. грр.. не знам кво ми става на тази драйв.. кабинка).
И докато сме на америка, тази дума аз я казах на amy, не си мислех че някога ще я използва срещу мен! Това го намерих като се прибрах и really cheered me up дет се вика.
[18:26:17] Jonathan & Amy Kuiken says: zubri li?
[18:26:30] Jonathan & Amy Kuiken says: zubrach li si?
[18:27:00] Jonathan & Amy Kuiken says: trjabvalo da zubri?
[18:28:06] Jonathan & Amy Kuiken says: zubrish li
[18:28:15] Jonathan & Amy Kuiken says: Zubri!!!!
[18:28:52] Jonathan & Amy Kuiken says: trjabva li da zubrish!?
Jon, Amy if you accidentally find this through google or sth, the whole post has nothing to do with you (it’s the last two sentences that do) it’s just that i was really happy to read some of amy’s instant bulgarian that i couldn’t help but post it (and yes Jon my posts suck in the means of length and meaningfulness).
след изключително скучен следобед реших да разнообразя малко хедъра си с.. малко черно.. не съм сигурен колко е добре, но със сигурност трябва да измисля решение за бутоните, но alas тук CSS уменията ми увисват много сериозно.
малко oasis като background и някви химични връзки като foreground, днес пак минава от обед нататък. Вече е 5 следобед нищо интересно, довечера най-вероятно ще пропусна Весо в името на науката. Днес се обади майка ми да ми каже, че вуйчо ми (брат и) като разбрал че са ме скъсали (те не са още, но за празни листи не правят друго) на първия ми изпит направо го върнало в неговите студентски години. Той е бил в същата специалност, в същия факултет, в същия университет и също е имал за първи изпит математика и да.. също са го скъсали. За разлика от майка ми обаче, аз съм ужасен разказвач на истории, а тя някак си успя да предаде цялата емоция, която вуйчо ми е изразил.. цялото чувство в това някой да ти каже да не се предваш, каквото и да стане.. и беше хубаво, да. Много хубаво. Отивам пак при химията..
Ние се напихме. Въпреки че интегрирахме всичко, което можахме.. и вкарахме под диференциала квото можеше.. Йо хо хо и бутилката ром не стигна.. Сега е по-близо до утренния обяд от колкото до снощната вечеря но весо и мАртин изядоха лютеницата.. и хляба..
мАртин и Радо спят.. радо е свикнал да живее с други хора в тясна общижитейна студендтско-градска стая и спи, ако не му казваш името и се събужда на него, докато при мАртин беше — ‘не ми се пие повече’ и запспа. С весо обмисляме при кого да спим, защото вкъщи има само две легла и трябваше да заема одеало. Скънк пее със всички сили, но те вече са на момента ‘were a british rock band’, което е тъжно. Навън беше ужасна мъгла в която трябваше да намерим пътя. Беше по-кофти и от филм на Стивън Кинг, въпреки че нямаше ‘Тъннн..’ като видиш зомби в огледалото.
Весо още гледа някви неща из стаята (предимно gsm-a си, а сега и калъфка за хилка за тенис на маса). мАртин спи, скин пее pickin on mе, но току що свърши
milk is my sugar.. допиваме тва и си лягаме.
мм.. сега ще чакам весо да коментира, иначе заради връзката до тва чудо — vlasath.org, не работи много добре ajax-a на блога.
пробно две три думи, защото се чудя как работят тези asides
а и защото иринка мрънкаше, така или иначе само ти го четеш този блог ири.. и весо, който чете всички блогове, но това е защото си няма друга работа.
така.. в софия има мъгла, в бургас имаше сняг, който не видях, защото пътувах два дена до софия, но това е история.. сега видях, че Зи-Рокаджиите имат блогове и Краси Москов не поства много повече от мене, но аз пък не слушaм Tool! Елена Розберг пък поства доста дълги и странни неща. Също така им видях снимки, единия съм го виждал и на живо де и е странно колко много различно изглеждат хората, които слушаш по радиото, от както си ги представяш.. (мечтата ми е един ден да знам кога подяволите се слагат тези запетайки).
по друга странна причина слушам lauren hill, но щастсливо свръши.. лени кравитц ще има концерт на някъв стадион в софия, буена виста сошъл клъб пък в зала 1 на ндк. искам да ограбя банка.
чао
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start blogging!