Металика! Металика! Металика! Металика!
Archive for the 'катег.' Category
Снощи бях на металика, за което ще постна след малко.
Иначе в други новини:
Тя си я поръча сама.
Днес докато се пребирах мисля, че реализирах общото разбиране на: “Пияните и бог ги пази” от гледна точка на това, че не ги блъскат коли, заради простият факт, че на всеки ‘не трезвен човек’, да иринка няма такова прилагателно, не му пука за нищо. Точно този вид самообладание ‘не му пука за нищо’ го предпазва от всичко. Ако един напълно трезвен човек пресичща улица, чуе свирещи гуми и види заслепяващи фарове, той внезапно би се вцепенил и би застанал на място, което би увелечило шанса от убийство над мирният трезвен гражданин, това никога не би се случило над един пиян какъвто и да е човек. Свиренето на гуми и каквито и да е бързо движещи се вещи по каквото и да е място не биха направили впечетление на един съвсем не трезвен пешеходец. И товя няма психологично/физично/аналитично-геометрично обяснение, защото това е факт. Всеки пиян тип по пътя мисли за себе си, може би повече от колкото всички трезвени хора го правят.
Това всичко възникна след разговора за моята апатия. И след като аз нищо не разбрах, и нещо не ме интересуваше кво другите мислят, се прибрах и си взех още една бира.
Не ме интересува.
След сватбата на, което аз наричам леля, а всъщност една от най-яките булки на този век, майка ми ми каза, да — цитирам: “престани да пиеш твърди алкохоли” аз се почувствах повече апатия от всякога, реших че проблема не е само в мен, ами и в това, което говорят другите.
Ами разбир се, че на нищо не ви учат. Разбира се че не ги интересува. Но това е същото усилие, което Вие сте положили за да бъдете на това място. Колко усилие полагате през един семестър. Колко очаквате обратно. Съжалявам, че преподавателите не са безвъзвратно използваеми и че пътуването на стоп не винаги е безопасно. Аз не бих качил стопаджии.
Това всъщност не ме интересува.
Този блог, не ме интересува.
Иринка, благодаря за кафеварката.
Благодаря, благодаря, ири. Беше едно от най-хубавите неща. И videotape и jigsaw falling into place. Наистина ме е яд, че не намерих 200е от някъде, можеше и да мога да отида на концерт в берлин. Колко му е. Всички са в германия сега. Още повече, че има нискобюджетни полети. Съжалявам и се надявам някой път да отида на radiohead и да викам със всички останали ‘the beat goes round and round’, което дори и по телефона се чу много.
Замислих се какво правя аз в този момент. Пиех бира в морската на една от двете пейки останали на алеята срещу морето. Някакъв изключително скучен тип, който явно харесва теодора, разправяше как дал 30лв на ченгетата, защото направил ‘адското нарушение’. Изпреварил по непрекъсната линия. Wish away nightmare.
Сега.. явно е 1 и половина сутринта и явно супер много вали навън. Има светкавици и последната се чу.. много.
Този пост е за ири. Не че един мой пост е нещо особенно, но не успях да го направя някак си уникален както мАртин като и благодари за обаждането на nick cave. Преди много време.
Let’s dance to joy division! Плажа е яко място. Може би вечер има нещо по-яко отколкото през дневните жеги. с мАртин се изкъпхаме в моерто тази вечер и после се прибрахме. Не знам защо беше различно тази вечер, но си мисля, че на дете и мАртин не им беше интересно (така ли беше?) и сега ми се яде сьомга с горчца, а не пица която трябва да преживееш продавачките и ивана по радиото за да си купиш гадно парче.
There’s need for you to say you’re sorry. Вчера видях ирина, според която тя присъства в постовете ми. Имаше конкретен тип постове, които тя се посочи, но забравих кои. За това нека ги наречем ‘всички’. И ха! Нищо не присъства в постовете ми, защото постове не съществуват. Те са нещото, което хората като прочетат забравят след малко. Също както тоалетните на Георги Господинов. Всички знаят за тях, но никой не говори за това. Сега и хората ще намират блога ми, дори и с Г. Г. (няма да го напиша два пъти, за да не стане по-лесно).
Имах куп неща, през последните дни, които исках да напиша, но никога не се чувствах достатъчно.. може би нетрезвен за да ги напиша. Имаше истории раззни. с Катя си говорихме за как спуках гума като ходихме до метро и как пантофите, които тя си купи от там още са здрави.
Всички ще ходим и ще се връщаме от/до софия и няма да съжаляваме за това. Щех да работя това лято, но мисля че нещата, които ще се случват няма да ми позволят. Сестра ми ще иска, мъжа и да кара моята кола от софия до бургас. Което малко ме изнервя. Не знам защо. Може би, защото колата е моя. Това ми напомня на ‘нали няма да умрем сега’, като веднъж ходих от Весо до студентски и карах някви хора. Не съм сигурен, кое кара хората да се страхуват от шофьорите си. Може би е манталитет и някъв вид недоверие и простащина.Това е като ходихме до софия с весо и ирта и весовата майка ми наговори някви работи, които си мислех че до 5ти клас съм преживял. После иртовата майка щеше да ми говори, но вече валеше много дъжд.
Не знам защо пиша. Спи ми се.
Сега си лягам.
Спи ми се, а трябва да чета някакви глупости от един жълт сборник. Wanted с Анджелина Джоли бил не интересен. Ще има нова Нарния тази година. Днес минах през мак драйв и докато си отключвах вратата вкъщи Ирина ми се обади. Докато си приказвах с нея картофките изстинаха, хамбургерите станаха гумени, колата се стопли и вече не бях гладен. Изядох ги де, но ми стана гадно.
Сега пробвам с една бира дали няма да се разсъня.
Защо хората чуват странно гласовете си на запис. Всъщност толкова гадни колкото на записа ли са или са такива каквито си ги чуваме сами, докато говорим. Или просто хората, когато знаят че ги записват звучат тъпо.
На вторят ред на този пост спря тока. Или поне си мислех, че е спрял тока докато не излязох в коридора. А там имаше ток. Първото нещо, което ми мина през ума е, че е паднал бушона. После светнах лампата в моята стая. И светеше. След това си помислих, че може да има два бушона за моята стая, но кой ще слага два бушона на спалня? После се сетих за разговора с ирина, която щяла да пробва дали има ток със сешоар. И моят не е скъп. Но в крайна сметка имаше ток в контакта. Помислих си, че разклонителя е повреден (за 3ти път), но какво се оказва. Аз докато съм местил стола, разбираш ли, съм дръпнал кабела от малкия разклонител, в който е вкючен големия. Ха!
Наздраве.
Пия втора чаша гадно нес кафе. Иринка ми обеща готина германска кафеварка за някви евро. Аналитични условия за равновесие. Варианти. Но всъщност, течението което става в стаята е отгърнало грешната страница. Трябва да пиша за Аналитична редукция на произволна равнинна система сили. Надявам се само някой, чрез някаква търсачка да не намери тази страница. Какво ли ще стане ако напишеш “Аналитична редукция на произволна равнинна система сили” в гугъл.. Това ми стана някакъв навик май. Добре, има някакво wiki mechanics-bg.com, което прекрива истината. Станал съм малко фанатичен относно кой ще ми намери блога. Защо ли изобщо пиша такива глупости, може би се опитвам да спестя още малко време от това, което трябва да правя. Проблемът е, че за разлика от други причини поради, които си губиш времето от тази нямаш файда. Нямаш нито ‘inner peace’, защото трябва да ходиш на глупавите изпити. Бях наречен комплексар последният път като се видях с приятелите ми. Чудя се кое е следващото, самоубийствен? Генетично променен?
За мой късмет дори RSS feed-a на блога ми не работи. Но пък става адско течение в стаята ми. Вратите супер плътно се затварят и пак става течение. Даже издават някакъв звук. Чудя се кой тон ли е. Звучи като сол.. или ла бемол.. Вън гърми и събота и неделя, щяло да има тъндърсторм. Дано никой не е тъндърстрък. Пак заваля. Колко безсмислена информация е това. Всички са в София. Всички знаят колко много вали напоследък. Трябва да затворя прозореца. Заради вятъра и теченията влиза дъжд в стаята ми. Мокри някакви книги и дискове. Също така хартията ми за принтера, която е на парното. Това парно няокой го е модифицирал с реотани от чушкопек и обезвъздушител за да работи и без софийската топлофикация. Аз не бих го включил.
Мисля, че времето е добро за In Rainbows.
Не подозирах, че някой би намерил блога ми случайно. Вярно е, че използвам не много и често повтарящи се думи, което сигурно го прави лесен за намиране в категория ‘не много и често повтарящи се думи’. Особенно ако напишеш “бира”. Не, това го пробвах току що, излиза някакъв блог “И бира” (последното). хм.. в top searches на статистиката, която ползвам пише, че думите които са използвани за някой да намери блогът ми са: “милен русков” и amy kuiken. Amy Kuiken добре, поне я познавам, а и съм я цитирал от скайп разговор. Но Милен Русков? Ааа сега се сещам. мАртин беше забравил “Джобна енциклопедия на мистериите” и там бяха едни коментари, едни обяснения, едни нергелета. Но как от всичко това се е стигнало до моя блог?
Както и да е. Има нов брой на в точка Нов технически авангард и според reverse логиката на главната редактора, трябва да ме хвали, за да си мисля, че съм свършил добра работа. Е не съм свършил добра работа. До някъде съм щаслив, че въпреки тя да е доволна ‘колко е хубаво’ аз не мисля, че е хубаво. Но това само ме прави по-прав в това, което се опитвах да обясня преди две седмици. Има нещо много грешно в цялата концепция на този “вестник”, като изключим че типът който е измислил хедъра е отишал да учи богословие, след като е завършил технически университет. Ирта, ректора го има само на три снимки в този брой.
В Бургас е толкова по-лесно. Има 3ма, 4ма човека с които излизаш.. и една морска. Тука има хиляда клуба, апартамента, кръчми.. и всичките ти искат парите. В студентски град примерно.. строежа! Идеално! Почти без пари (защото стана доста скъпо след инфлацията) пиеш си слушаш си яка музика и в един момент оставаш да спиш в Радо! Но това е на 10км от вкъщи. Весо живее на 1-2км но той щом не е онлайн значи е хванал експреса от 14:48 и се е прибрал прекалено късно за да си плати интерента (Извинявай весо, не прецених, че ще се връщаш чак токова късно, иначе можеше да го платя.). мАртин живее в центъра и вече не приема гости, защото трябва да разтреби преди това.
The last stop и don’t drink the water от before these crowded streetsна dave mathew’s Band не са яки също. Рапунцел и Кръш ми (освен момента в който той казва “crush me”) са яки.
Беше Георгьов ден преди два дена и излизаш в центъра срещаш познати хора, но те отиват в друга посока.. определено не те викат с тях. Ходиш по кръчми до апартамента, харчиш пари за лошо аранжирани салати в дълбоки купички, в които се чувстваш като в приказката за щъркела и жабата и се пребираш да си допиеш в голямата квартира, която всички искат. Чупиш бутилка бира, която изтърваш докато правиш място пред хладилника.
Уплатних прозорците вчера. Вече дори колите, които минават по Цар Борси III не се чуват, което значи че и студеният въздух няма да влиза, но вече е пролет-лято — няма студен въздух! Но това е само преди чертежите, физиката, механиката и всичките контролни и курсови работи другата седмица.
Може би трябва да купя друга бутилка на христо, при положение, че изпих една от неговите. хм.
The sCOOL Times е out. И дано има успех. sCOOL Kids ще е out след седмица, новият брой на Нов Технически Авангард ще трябва да излезе преди 24 май. Сесията ми започва от 2ри юни. Краят на света, ще е краят на юни. Не знам защо хората имат по 8 изпита на сесия като могат да запишат следващата година с повечето.
Повечето предмети свалят критерия си на нивото на студентите, когато стане до 3ти, 4ти път да ходиш на изпит. Но не и не и за този. Не и за изпита по физика. Там доц. Н. наистина иска да те научи на нещо. И насистина те учи на нещо, ако просто говедата от “престижните техникуми из страната” стояха и полагаха някакво усилие да винмават какво доц. Н. им говореше. Тогава светът щеше да е по-жълт и нямаше да се налага да слиза на нивото на студентите за да изрази желанието си да бъде преподавател. Какво подяволите става с това образование? “Не искаме да научим нищо, давай да пречим на всички останали”. Защо подяволите се занимавате да идвате. Може би средното образование наистина пречи. Създава навици за неоправдано присъствие. Изтъррпяваш 45те минути час, но не търпиш предмета. Защо изобщо стоиш в тези 45 минути. Може просто да стоиш вкъщи и да се занимаваш с безсмисления си живот, вместо да угорчаваш живота на тези, които се опитват да те научат на нещо, защото да, има хора, които искат да бъдат преподаватели и има хора които искат да слушат тези хора. Това е прогрес. Няма прогрес в това да носиш жълти ланци, да слушаш чалга и да караш бмв.
Това може би не беше идеалното описание. Но целият проблем е толково обширно определен и толкова строго следван от обществото ни, че не съм сигурен кое би било идеално описание.
Почти съм сигурен, но не съм проверявал, но си мисля, че в Spoon на dave mathew’s от гореспоменатия албум пее alanis morissette.
Беше хубаво. Беше по-добро от последният път. Бургас беше гостоприемен и отзивчив този път. Храната беше по-хубава. Излизанията не бяха лоши. Работата която свърших беше добра. Всичко беше много по-смислено, и мило, и добро.
Не можах да отида във Вила Вилекула, но ми казаха че сервитьорката е друга. Не можах да отида до плажа, но го видях от пейките на алеята към морето. Има ужасен прожектор, който осветява безсмисления паметник, срещу маймунските пейки. Полицията, често минава покрай маймунските пейки.
Нищо не се е променило сред хората. Всички са все същите, много от тях щасливи да те видят. Не можах да отида също и до пиано бара. Разбрах, че там са питали за мене. Съжалявам пиано бар, съжалявам хора там. Ще дойда пак. Сега тръгвам. Тръгвам и този път ми е тъжно, че заминавам. Искам да остана още. Искам. Сигурен съм, че не всичко е било добре и че не се е променило много. Сигурен съм, че няма да взема изпита по физика на 8ми. Сигурен съм и така си оставам с бирата, която Стефина ми купи преди малко.
Чао. И всичко хубаво, град. Град, който мирише странно нощем и в който можеш да се скриеш и да останеш незабелязан, дори и като има хора наоколо. Където като минеш зад ъгъла всичко е по-различно вечер. Където всяка част си е негова и на никой друг.
–