Archive for the 'жълто' Category

капитан планета, нощна смяна

В българия винаги е имало.. един вид малоумно отношение към строиетлството. Никой не следва градоустройствени планове, никой не мисли в малко.. естетически вид на нещата. Всеки строи нещо продава го на вече двойната/тройната му цена докато то се построи и после копае друга дупка някъде.

Днес този вид градоустройство показа целия си блясък и то само докато отивах на училище. Сега ‘тайният път’ покрай зоологическата градина, явно е толкова таен, че са решили да построят БЛОК на негово място. БЛОК! Има гигантска поне 4 метрова дупка посредата на пътя. Но не се притеснявайте, защото има заобиколен път, за който ти трябва оф-роудър. Или поне 4х4, не френска семейна кола с предно предаване.

Не знам строителните фирми ли са виновни за свръх грозните сгради или архитектите, но със сигурно има нещо много извратено в българското строителство. Не е като да нямаме качествени материали, защо блоковете са розови и светло сини? Кое му якото на тва. Нито пък ще бъде яко след 10 години.

Тук бях написал нещо дълго и сложно, което не звучеше добре. Но горе-долу че грешките в историята ни са определили пътя на къде ще вървим, но  въпреки това упорито се противопоставяме и на това. Няма логическо продължение това управление. Не трябва ли, след като сме се присъединили към една организация, която отваря пазара и ни дава много, много пари нещата малко по малко да стават по-добре. “Инфраструктурата” както се вика да се пооправя. Градският транспорт да се пооправя. Пътищата да са по-добре. “Магистралите” да са по-добре. С бездомните кучета да се види кво става. Всичкият резултат от европейският съюз са статистики и похарчени пари. Учителият ми по психология веднъж каза, че това е невероятна свобода. Движение на хора и стоки. Аз каквото съм видял от европейският съюз е инфлация, задръстени граници с Гърция и мръсна София. Мисля че трябва да измрат 1-2 поколения от управляващите партии за да настъпи някакъв вид ренесанс. Или да управлява някой който всъщност знае какво прави. Проблемът е, че половината парламент нямат идея какво правят. Даже повече от половината.

Тъпо, тъпо управление.

Ако това е ‘европейска столица’ аз съм трамвай. Не знам, защо все от люлин и надежда всички са горди софянци. Предпочитам си ‘провинцията’ на която по поне пътищата и са здрави, драги столичани.

we feel the room swayin’

Не подозирах, че някой би намерил блога ми случайно. Вярно е, че използвам не много и често повтарящи се думи, което сигурно го прави лесен за намиране в категория ‘не много и често повтарящи се думи’. Особенно ако напишеш “бира”. Не, това го пробвах току що, излиза някакъв блог “И бира” (последното). хм.. в top searches на статистиката, която ползвам пише, че думите които са използвани за някой да намери блогът ми са: “милен русков” и amy kuiken. Amy Kuiken добре, поне я познавам, а и съм я цитирал от скайп разговор. Но Милен Русков? Ааа сега се сещам. мАртин беше забравил “Джобна енциклопедия на мистериите” и там бяха едни коментари, едни обяснения, едни нергелета. Но как от всичко това се е стигнало до моя блог?

Както и да е. Има нов брой на в точка Нов технически авангард и според reverse логиката на главната редактора, трябва да ме хвали, за да си мисля, че съм свършил добра работа. Е не съм свършил добра работа. До някъде съм щаслив, че въпреки тя да е доволна ‘колко е хубаво’ аз не мисля, че е хубаво. Но това само ме прави по-прав в това, което се опитвах да обясня преди две седмици. Има нещо много грешно в цялата концепция на този “вестник”, като изключим че типът който е измислил хедъра е отишал да учи богословие, след като е завършил технически университет. Ирта, ректора го има само на три снимки в този брой.

събота, неделя, понеделник

cry, cry baby
Понеделник е якооо. Слънчево, жълто и не ми е било лошо сутрин от половин седмица сигурно. Пак изтърваш всичко преди обед и се мотаеш докато някой, някъде може би пуска списък с присъствия. Нищо, типът е ужасен лектор и без това. В-к Нов Технически Авангард може би ще излезе с нови одежди и ще поднесе нови идей на читателите си (читателите, за които никой не знае). Както и да е, това е чак следобед. Яко е да имаш интернет, особенно след като два дена (през уикенда) си нямал! Бяхме толкова отчаяни с Христо, че пробвахме един dail-up модем, който работеше доста добре, както и номерата които успяхме да намерим, но пък връзката не беше очарователна и се отказахме. Предложих на Христо да чете книга, но той отказа.

Както и да е това беше само вчера следобед и то за малко. Мога да започна от събота, където сменяхме гума пред Метро докато всеки си имаше функция. Аз извършвах хамалско-разнасяща гума работа, Виолета вдигна колата на крик, Ирина държеше чадър и комплекта за смяна на гуми, а Катя пя Бийтълс и говори. Това мина добре, по-лошото беше, че Катя реши да изкупи всичките чехли в метро, както и че трябваше да присъствам на избирането на чорапи за 3 девойки. Ирина реши, че трябва да ме черпи за ситуацията, която винаги се създава когато тръгнем с нея някъде и така от мислене как, измислихме всички да отидем в Катя с пържоли и бяло вино.

Искам да кажа, че беше едно от най-добрите решения някога. Катя сготви страхотни леко люти пържоли, докато аз рязах домати, а Ирта, която имаше престилка начупи хляба.. Организацията беше на ниво, слушахме персийско етно, и както катя самата заяви, че е странно, никой нямаше против. Беше яко. Беше много яко. Така се наядохме, че вече не ни се ходеше на рожденния ден на Радо, където имаше стриптизьорка. Но все пак отидохме.

Изтървахме стриптизьорката, но нищо друго. Радо го описа като ‘голяма простотия’ и всички много се зарадваха да ме видят, защото бях казал, че съм в Бургас и няма да ходя. Това беше готино. Както и че видях, голяма част от класа ми. Иначе се почувствах се странно. От там от където идвахме и начина по който си прекарахме по-голямата част от вечерта, сравнена с полуголи момичета, които имат.. не знам какво е това подяволите.. онова, което момичетата които танцуват на възглвници в арабския свят, имат около гъза за да дрънчи? Както и голямото количество чалга. Не издържахме много и се прибрахме.

Имаше и много други, от сорта на как Радо би бил идеалния баща и би се оженил за Ирта и би и гледал детето и дори и да не е от него. Също и много неща, които не мога да разкажа в момента, защото вече ми е много студено, защото трябваше да вляза в банята преди време. Както и да отида на училище преди време. Излъгах (пък и нямах да му дам) дюнерджията с 10 стотинки снощи, но той нямаше против. Също, че баничките бяха студени. Това въобще не е полезна информация, но пък кое е! Джанис пее от началото на поста и вече мина един албъум, а съседите от горния етаж, които правят шумен секс са се оплакали, на хората които раздаваха ключовете за входа (да едната страна на входа вече се заключва, а другата не), че много се чувала музиката ми и да не викали полиция едно друго. Ами ако не ми бяха казали, че имат малко дете нямаше как да знам, нали? Както и да е, вие какво правихте този уикенд?

Малко жълто за цвят

Иначе ям лютеница, която е червена. Малко Благоевград за уикенда и това е само началото на поста, защото има още цяла бутилка уиски.

Да имаш работа е интересно. Ставаш рано, търсиш транспорт пътуваш известно време, цял ден се занимаваш с нещо и накрая ти плащат.

Continue reading ‘Малко жълто за цвят’