misho.vlasath.org/

Let’s dance to joy division! Плажа е яко място. Може би вечер има нещо по-яко отколкото през дневните жеги. с мАртин се изкъпхаме в моерто тази вечер и после се прибрахме. Не знам защо беше различно тази вечер, но си мисля, че на дете и мАртин не им беше интересно (така ли беше?) и сега ми се яде сьомга с горчца, а не пица която трябва да преживееш продавачките и ивана по радиото за да си купиш гадно парче.

There’s need for you to say you’re sorry. Вчера видях ирина, според която тя присъства в постовете ми. Имаше конкретен тип постове, които тя се посочи, но забравих кои. За това нека ги наречем ‘всички’. И ха! Нищо не присъства в постовете ми, защото постове не съществуват. Те са нещото, което хората като прочетат забравят след малко. Също както тоалетните на Георги Господинов. Всички знаят за тях, но никой не говори за това. Сега и хората ще намират блога ми, дори и с Г. Г. (няма да го напиша два пъти, за да не стане по-лесно).

Имах куп неща, през последните дни, които исках да напиша, но никога не се чувствах достатъчно.. може би нетрезвен за да ги напиша. Имаше истории раззни. с Катя си говорихме за  как спуках гума като ходихме до метро и как пантофите, които тя си купи от там още са здрави.

Всички ще ходим и ще се връщаме от/до софия и няма да съжаляваме за това. Щех да работя това лято, но мисля че нещата, които ще се случват няма да ми позволят. Сестра ми ще иска, мъжа и да кара моята кола от софия до бургас. Което малко ме изнервя. Не знам защо. Може би, защото колата е моя. Това ми напомня на ‘нали няма да умрем сега’, като веднъж ходих от Весо до студентски и карах някви хора. Не съм сигурен, кое кара хората да се страхуват от шофьорите си. Може би е манталитет и някъв вид недоверие и простащина.Това е като ходихме до софия с весо и ирта и весовата майка ми наговори някви работи, които си мислех че до 5ти клас съм преживял. После иртовата майка щеше да ми говори, но вече валеше много дъжд.

Не знам защо пиша. Спи ми се.

Сега си лягам.