we feel the room swayin’

Не подозирах, че някой би намерил блога ми случайно. Вярно е, че използвам не много и често повтарящи се думи, което сигурно го прави лесен за намиране в категория ‘не много и често повтарящи се думи’. Особенно ако напишеш “бира”. Не, това го пробвах току що, излиза някакъв блог “И бира” (последното). хм.. в top searches на статистиката, която ползвам пише, че думите които са използвани за някой да намери блогът ми са: “милен русков” и amy kuiken. Amy Kuiken добре, поне я познавам, а и съм я цитирал от скайп разговор. Но Милен Русков? Ааа сега се сещам. мАртин беше забравил “Джобна енциклопедия на мистериите” и там бяха едни коментари, едни обяснения, едни нергелета. Но как от всичко това се е стигнало до моя блог?

Както и да е. Има нов брой на в точка Нов технически авангард и според reverse логиката на главната редактора, трябва да ме хвали, за да си мисля, че съм свършил добра работа. Е не съм свършил добра работа. До някъде съм щаслив, че въпреки тя да е доволна ‘колко е хубаво’ аз не мисля, че е хубаво. Но това само ме прави по-прав в това, което се опитвах да обясня преди две седмици. Има нещо много грешно в цялата концепция на този “вестник”, като изключим че типът който е измислил хедъра е отишал да учи богословие, след като е завършил технически университет. Ирта, ректора го има само на три снимки в този брой.

2 Responses to “we feel the room swayin’”


  1. 1 нели

    “само” е подвеждащо в случая, нали? :D

  2. 2 мишо

    кое може да му е подвеждащото?

Leave a Reply