misho.vlasath.org/

Петъците не са като едно време, да ги чакаш с нетърпение, защото утре няма даскало или да се уговаряте с приятели и с нетърпение да ходиш по-рано по срещите. Вече и събиранията не са като едно време, повече пари и бира отиват без резултат. Нямаш какво да си кажеш, защото вече ти е омръзнало от едни и същи събирания по едни и същи апартаменти. Нямаш време и пари за театри, кина или концерти. Мързи те да прекосяваш големия град за да ходиш по странни места и да дадавш пари за таксита навръщане. Искаш да работиш нещо интересно, да имаш работа, да си зает. Готино е да си зает. Искаш да започнеш още една работа (която всъщност е стаж), но нито знаеш за какво става въпрос, нито имаш време. Имаш изпити кои взети, кои за взимане. Имаш нови и нови неща, които трябва да учиш. Все по-сложни чертежи, все повече условия и по-малко време. Нервиращи се възрастни хора, ректори които говорят за кебапчета, асистенти които пишат грозно, луди 60 годишни асистенти, които се опитват отчаяно да взимат научни степени и да ти водят лекции по математика, по която пък техния асистент пише супер грозно. Вече Петък е по-скоро денят в който някои са in love, други си мислят че е клиширано, но вече не ти се обаждат дори и като излизат в студентски. Не ти се обаждат дори като им пишеш смс-и, въпреки че си сам в строежа. Други пък ти се обаждат, като после ти се сърдят защото си им губил времето (но пък оценявам какво си си помислила, благодаря, просто не сме се разбрали нещо). Трети те карат да ходиш по чалгарски дискотечки с полу-голи, цицести и с ниско съдържание на акъл жени, танцуващи върху голяма тонколна, боси и привличащи внимание. Каква е идеята? Софт стриптийз? Хората ще си купят още едно от каквото пият само за да догледат момичето което си клати гъза? Или ти харесва докато се клатиш банда запотили се, завършили техникум, загорели, избръснати под мишниците чалгари да те зяпат и да ти снимат циците с кофти камерата на gsm-a си. Едно време имахме идеи, имахме ентусиазъм, искахме да правим разни неща — филми, on-line радиа, подкастове. Сега можем, но какво стана? Блгове в бавния нет на СКАТ. Блогът ми зависи от интернета на гаден доставчик със извратени политически разбирания. Вече дори рожденните дни са като поредното събиране, новите хора са злобни, но приятелите ти ги предпочитат. “Всички бяхме от Бургас преди ти да дойдеш.” Вече не разбираш шегите. Искам си стария петък.