misho.vlasath.org/

Днес докато се пребирах мисля, че реализирах общото разбиране на: “Пияните и бог ги пази” от гледна точка на това, че не ги блъскат коли, заради простият факт, че на всеки ‘не трезвен човек’, да иринка няма такова прилагателно, не му пука за нищо. Точно този вид самообладание ‘не му пука за нищо’ го предпазва от всичко. Ако един напълно трезвен човек пресичща улица, чуе свирещи гуми и види заслепяващи фарове, той внезапно би се вцепенил и би застанал на място, което би увелечило шанса от убийство над мирният трезвен гражданин, това никога не би се случило над един пиян какъвто и да е човек. Свиренето на гуми и каквито и да е бързо движещи се вещи по каквото и да е място не биха направили впечетление на един съвсем не трезвен пешеходец. И товя няма психологично/физично/аналитично-геометрично обяснение, защото това е факт. Всеки пиян тип по пътя мисли за себе си, може би повече от колкото всички трезвени хора го правят.

Това всичко възникна след разговора за моята апатия. И след като аз нищо не разбрах, и нещо не ме интересуваше кво другите мислят, се прибрах и си взех още една бира.

Не ме интересува.

След сватбата на, което аз наричам леля, а всъщност една от най-яките булки на този век, майка ми ми каза, да — цитирам: “престани да пиеш твърди алкохоли” аз се почувствах повече апатия от всякога, реших че проблема не е само в мен, ами и в това, което говорят другите.

Ами разбир се, че на нищо не ви учат. Разбира се че не ги интересува. Но това е същото усилие, което Вие сте положили за да бъдете на това място. Колко усилие полагате през един семестър. Колко очаквате обратно. Съжалявам, че преподавателите не са безвъзвратно използваеми и че пътуването на стоп не винаги е безопасно. Аз не бих качил стопаджии.

Това всъщност не ме интересува.

Този блог, не ме интересува.

Иринка, благодаря за кафеварката.